автор: izi9a

Поглеждаш ме. Присвиваш рамене
и се усмихваш сякаш иронично.
Поклащаш чашата със кубче лед,
а погледът ти става по циничен.

Стоим,мълчим.И някак тишината
неистово започва да тежи.
А аз не мога вече да понасям
насмешката във твоите очи.

Отпивам бавно...водката изгаря
душата,дето кухо в мен кънти.
Дали ми пука?Не,навярно...
и да ми пука,май не ми личи.

И как ме гледаш.Чак ме заболя...
Но ми е ясна твоята циничност.
Сега не вярваш.Аз обаче знам,
че всъщност криеш,колко ме обичаш.