автор: Cyriana

(на С.)

За да има любов, е нужна история.
За да има история, нужен е смисъл.
Тишините ти в мене нашепват,
че отмина моментът за истини.

Всички думи са вече излишни,
родени от душевна недостатъчност.
Историята отдавна е завършена
без финал и нейде по средата.

А времето за размисли в очакване
изтекло е до капка между пръстите ми,
докато събирах парчетата разпръснати
от пъзела с размерите на бездна помежду ни.

Откакто те познавам го сглобявам
през дните и през нощите, но без да осъзнавам,
че недовършената част, която не успявам,
е от изгубени във паралелен свят парченца Нас.

Ако някой ден ти попаднат на нашата улица
шепа - две златен пясък, примесени със звезден прах,
знай, че те са от моите кули
и Персеидите, посипани над тях.

Отмина сезонът на звездни дъждове
и есенните ветрове носят отломките от неизречени желания.
И за какво са ти притрябвали, ще кажеш,
пясък, прах и далечни послания.

Те на теб са навярно ненужни,
но на мен ще ми трябват,
за да строя отново замъци с кули
и да си слагам нови звездици в зениците.

На стълбите пред входа остави ги,
събрани в страница от книга за минали животи.
Все едно е коя ще бъде откъсната,
ако героите са я напуснали.
_______________________________________
13-ти октомври 2020 г.