автор: Samanda

Знам, че дните и годините ми
тук са преброени, но не тъжа.
Че тялото ми бездиханно там,
под земята ще тлее, не се боя.

Заръчала съм на хора верни,
преди черноземът завинаги
да ме погълне, да преброят
след сетния ми дъх до... 24.

Отдавна си нямаме часовник
в дневната, но в зори припява
времето в спалнята и пренася
от лунното в светлото духа ми.

Изпирам, кърпя оная бяла риза,
разрошвам руса къдрава косица,
поливам вяра, отпивам надежда,
душата си вливам в дума добричка.

Ще повървя още покрай алея пъстра.
Цветче ще поръся, ще стъкна трапеза.
Порти ще отворя, ще теша чужда мъка.
Щом съм някому нужна, съм жива, жива, жива...

Samanda