Не е прав пътят към върха,
все криволичи, заобикаля,
но просеките прашни не са,
някой с чакъл ги е засипал.
Влакънцата на душата моя
сипкав прах не ги поръсва.
От глъч и врява далече вървя
с премерен ход от памтивека.
Накъде? След някой друг ли?
Или след себе си някого водя?
Върхове покоряват се самотно,
раницата още не ми е натежала.
Бряг достигнат и връх е смъртта.
Какво ли от света аз ще взема?
Там ще отнеса само една душа.
Сърцето си при вас ще оставя.
Samanda