автор: apostola

Съдбата ни поднася
живота на крака.
А време ни отнася
към бъдното с ръка.

Редуват ни се дните
със вечери в нощта.
На стаята стените
изгарят ни мощта.
И всеки ден е залък
преглъщан все със зор.
Че даже и на нарък
косѝме своя двор.
А вечерите също
са ехото на дни.
По мъжки е присъщо
да любим и жени.

Сърцата ни младеят,
душите ни- на път.
Мераците виреят
на всеки кръстопът.