автор: yotovava

Става тихо. Много тихо.
Даже и дъждът е спрял.
Твойте стъпки ли попиха
в есенен брокат и кал?

Ти си тръгваш. Аз оставам.
Падат сприхави мъгли.
Нямам сили за забрава.
Дълго залезът кърви.

Трепка злато по листата.
Призрак броди в утринта.
Беше обич. Цяло лято.
И внезапно отлетя.