автор: pastirka

Настигнаха ме думите почти,
изменчиво дмусмислие догонили.
Живеят те без въздух и мечти,
родени на мълчание в отробата.

Едни - по-ценни и от златен грош -
са стожери на мисли недоносени.
За тях късметът може да е лош,
но в смисъла прицелен е въпросът ми.

Невзрачни, колебливи и без цвят,
размътени, страхливи и безгласни са,
загубили лицето си във свят,
за който безпосочно става тясното.

Настигнаха ме те. Гласът им тих
се бори в мен за място, за да блесне.
Дали ще го открие в този стих?
Надявам се! Но няма да е лесно.

29.07.2020