автор: lirik1

Дарбата да рисува с мисълта си го приспа
и той реши да прескочи летвата непозволено
но си прости на ръба на мига
и по извивките на въображението си
наля доза от лудостта на гроздови зърна
в рибарската мрежа на душата си
Звънчетата и камбанките звънтяха в Монте Карло
чувствеността се стичаше по брадичката му
мустаците му гонеха матовите скули
черните му очи контрастираха на червените фенери
на Мулен Руж и примамваха пеперудите
смарагди блестяха в косите и Гала не спеше
и капки пот пълнеха пъпчето над марианската падина
Блестяха очите и разширените и зеници еманираха екстаз
и хвърли през рамо монета в плискащата се вода
на Фонтейн де Треви с чувство на тревожност
за да се върне отново за да се върне отново
там където водеха всички пътища на света
Вечният град не спеше а Тибър реката
шумеше приспивното пицикато
на па га ни ни на ни ни
на ни на на ни на

От брега...