автор: yotovava

И залезът застива - верен страж,
а слънцето се рони върху хълма.
Невписано във градския пейзаж –
едно врабче трощиците му клъвна.

Не знам защо – студът ли се смили,
разтърси ли го врабчовата орис,
но някой плете с ледени игли
дантелен щрих по зимния прозорец.

Красиво е, защото е любов,
и думите за нея са излишни.
Сърцето ми е свито на кълбо.
Отидеш ли си - аз ща спра да дишам.

Страхуваш ли се да останеш с мен
и в мрака ще заспиш ли непрегърнат?
Прекрасен ще е утрешният ден.
Но този няма вече да се върне.