автор: rajsun

(Има и такива моменти, човек трябва „да изпусне пáрата”...)

Кажи ми, кажи, къде да те търся, къде да поглеждам?
Напред ли, повдигнат на пръсти, назад ли през рамо?
Когато заспивах те имаше, моя Надеждо,
кога се събудих те няма.

Приятели, младост, момчето ми светло и нежно,
някъде дом, някъде свидните песни на мама...
Когато заспивах ги имаше, моя Надеждо,
кога се събудих ги няма.

Свято небе, и земята красива и грешна,
душа като мед, с дъх на мляко и горска поляна.
Всичко бях, всичко имах, когато заспивах, Надеждо,
събудих се – вече го няма.