автор: lirik1

Тя има лек матов отенък, изящна талия и меко малко дупе. И харесва моите сини очи, които предизвиквали настръхване от пеперудки да кръжат около пъпа и. Тя отдавна споделя ложето ми аз харесвам това, дори я обичам. Но не мога да я имам сега, мечтая да е винаги край мен, няма лошо нали. аз обикновено се крия в светлосянката и, но тя иска да звънти като камбанка, когато я докосвам с пръстче и гледам тъжно със сините си очи разкошната и рамка.
Всъщност, забравих да ви кажа, някога бях Рембранд, сериозно. И рисувх рисувах по цял ден, а вечер вечер се черпехме, пиехме и пеехме. Наистина сладки времена бяха...

...защото тя беше Саския, но не помни...забравила е коя е, кога беше... едно време...тя на коляното ми аз усмихат до уши пиехме по чаша две младо Божоле и после аз я рисувах рисувах ... сега сме отражения които... но това е дълга история... обичам новото време... тук е шумно идват много хора ...напоследък се разредиха носят някакви смешни маски... но пък галят очите им...очите им
о да очи искрящи топли и студени високомерни и глуповати очудени мижащи...спокойни тревожни отчаяни... да така е много очи ни гледат всеки ден без почивните дни както казваше един приятел...а той си отряза ухото някога...
но нощем спим сладко сладко...само да не е оня старият пазач на Музея който понякога ни осветява и ни се кланя... и това никак не е малко...той е обиколил няколко пъти света с корабите и какво ли не е видял... а ние...ние висим по стените и тънем в скука рамкирани в подходяща и добре темперирана среда...

Е, лека нощ, че Саски, милата, заспа пък и старият моряк пак засвятка с фенерчето из залите на Музея. Музеят на спомените, който отваря точно в девет без пет.
И нито минута по-късно.

Е андеамо рагаци Оджи феста е феста пер тути!
Чаоо е бона ноте!
Ой ой забравих да ви кажа, че Музеят е италиански.

Е, какво да се прави...съдба орис карма. Но на всеки не се случва, нали.

От брега...