Да бъдеш себе си е трудно
защото няма църква да побере душите ни
а любовта не се достига само с усет
а идва, и се бори да намери въздух.
Не сме и Богове да можем
законите на времето да наредим попътно
единствено успяваш да опазваш пламъка
когато стане трудно да събираш съчките.
Но има нещо друго, между тук .. и някъде,
което иска да притисне, въпреки промените
доброто никога не си отива безвъзвратно
и опита да приютиш дори остатъци, след грешките.
И винаги започваш от начало,
с това което мислиш че си изгубил,
дали е много, дали .. достатъчно
какво остава всъщност в нас от другите.
Навярно, магията миришеща на теменуги,
.. най-хубавото от живота, е че днес ни има
и ако искаш да си скъп наистина за някого,
просто разбери че няма съвършенство.