автор: rajsun

Денят отнякъде издиша
и постепенно се смалява.
Една минута – то е нищо! –
по-късно слънцето изгрява.

Една минута – то е нищо! –
по-рано залезът угасва.
Денят по-къс една въздишка,
една несподелена ласка.

Топи се неусетно, скришом –
ахá докрай, ахá до дъно.
Но не! До Коледа издиша,
след туй започва да се пълни.

Светът и той така издиша,
лъжи, омраза и войни…
Пък аз, позастарял чудак,
очаквам милост от Всевишния –
да почне да се пълни пак.