автор: hristam

На тебе кой ти каза, кой посмя,
че зимата е все един и същ
финален послепис на есента,

последните пожари утолила
в най-чистото от всички откровения.
И този влажен шепот на листа,
изтръгнат от вретеното на вятъра,
е съхранен във вените на времето.

На тебе кой предрече, не разбрал,
че всяка зимна приказка расте
под детското си топло одеяло,
с канелен дъх и плюшено мече
и две къдрици светли, чак до бяло,
които даже в полунощ сияят..
А всичко всъщност вече е било:
и поривът, и пътят, и безкраят.