автор: lirik1

От всякъде
у мен се впиват
запалените им стрели
И змийските зъби ме стрелят със отрова
А аз умирам за да се родя отново и отново
От себе си
не мога да избягам
Неуместно е сега дори
във кладите им да изгарям
Да възкръсвам из под пепелта
Да бъда сини рози виолетови лалета
Да бъда все във зона на неслучилите се неща
Да бъда бяла риза на осъден пред огнедишащи дула
Да бъда ешафод с глава търкулнала се след отсичането и
Да бъда неизвестното в квадратурата поне на два три кръга

След като аз съм бил роден в озона и само след дъжда навън
След като съм бил и жертвата нарочено изгонена от Рая
Реших се и прекрачих и въплътих Идея за добро

Моля ви кажете ми как сега да разгадая
алхимичната от бялата магия
и
да разпозная зло