автор: Samanda

Щом стихне врявата в ума, сама се
открехва залостената врата на духа.
Там – в селенията лъчезарни, тихи
Бог в самота човешките дела нарежда.

Ала щом глупостта в ума се възцари,
тишината от вой и крясък се разцепва.
А седне ли на трон в ума и алчността,
снаряди загърмяват над градове, села.

Бог ни е дал живот и сила да градим.
Сатаната ни учи да мразим и рушим.
Мирът и войната са погледи различни:
с окото на душата или с очи ненаситни.

Samanda