очите ѝ като воденици мелят нощта
стриват на тревоги звездите
смълчават се гори и поля
до тихо
като гробовна мощ по време на война
зъбите ѝ изсичат в устните кратери
и тънка червена капка изросява по брадичката
ръцете – хладни ручеи
отнемат с ножица буйните ѝ коси
зъзнат остриета
падат кичури очакване
няма го
Метохът я чака
няма я
няма я
няма е