На Мирослава
от Варна
...
Когато някой ден те разтърси
и с мрачни мисли сърцето изпълни,
най-крехката надежда прегърни
и с обич света обгърни,
суетата човешка прокълни,
в собствените си очи се издигни
и всичко лошо в измислена клада изгори.
Когато усетиш всяка своя частица жива
и любовта вече няма да боли,
в сърцето ти стихове ще се леят,
а в очите ти пак
и пак
небето ще блести!