автор: ole72

Изплува есен – топла, ароматна,
а слънцето лъчите си нарежда
и сладко е човек да се порадва,
пристъпил в есента с една надежда:

да влезе в миг - възторжено и скромно,
сред изгрева сърцето да събуди,
да лее чувствата от пъстра стомна,
на малките неща да се почуди,

да извърви три стъпки по морето,
от връх зелен да вкуси необята,
как диша битието да усети
и в есен да се къпе като в лято,

да вкуси слънцето - златиста пита,
деня си да превърне в поглед цветен,
в тревата да усети че полита,
да си чете любимите поети,

да си живее в щастие велико
и дребно, и едвам забележимо,
усетил, в дълбините на езика,
копнежа, че е жив и че го има.