автор: LeoBedrosian

На празника, живот във края,
на заника на есенния ден
отронените листи в календара
подгонени от вятъра студен
напомнят за любови и съблазни,
търкаляни от бурите в мъгли..

и бе живота като летен празник,
бе сладък спомен за прекрасни дни.

...

Но ето, че от запад застудява.
Надвисва облак, есенен и сив
и лястовиците с последната си врява
се пръснаха със спомена гръмлив.

О, мое лято звънко и изпято
вземи и мен със лястовиче ято,
не ме оставяй ти на есента!
...
Аз син съм на света на любовта!