автор: hunterszone

Житейската стомна се пръсна вероломно,
на времето вярна потомка.
Душата отплава навътре в морето,
на сал от човешки отломки.

Моменти, съшити в низ от събития,
с избори много и важни.
Поглеждаш назад и никой не пита,
щом станал си след като паднеш.

Когато във здрача искрата проблесне,
уцелил си вярна посока.
Все още сме тук, докогато ни стресне
гласът на последната нота.

Тогава всеки ще хукне наслуки,
подплашен от близкото утре.
Спасение в ръжта ще потърси, но в нас е
всичко най-ценно. Тук вътре.