автор: anastasia73

Празно място и време за дъжд,
самота ли ... не, в никакъв случай.
Пълни шепи със обич на мъж,
който с мене от Бог е отлъчен.

Той го знае, но пише ми стих
и измисля ми къдрави рими,
аз - невежата, в него се скрих,
без да питам за Бог, и за име.

Приютява ни сладкия грях -
аз в око съм, а той е в сълзата.
Рими тежки, но как е без тях
любовта от любов незасята.