автор: stanina

Смълчана, призрачна, нощта
прегръща със любов земята.
Листата шушнат си безшумно,
ухание на слънце и на мараня
обсебващо приспива тишината.
Лек хлад по кожата пробягва,

косите на Вероника те милват,
свенливо в облака прозира
луната, скрила девствен образ,
една звезда блести до хоризонта,
и все по-ярко ти намигва,
безкраят обещаващо просветва.

Тревата жадно във роса се къпе,
авлига ранобудна глас въздига,
изплува в мрачината планината,
мъглата млечна нежно се стопява.
В звуци обагрен, денят на поста
неизменен си застава...

25 08 2020