Тъгата - в оглушително мълчание.
И тази страшна собствена отвесност!
Заслужихме ли нашето страдание?
Мълчи небето. Тегне неизвестност.
Павета, цапардосали кръвта ни
и подпис - лудо рукнал по земята.
Следа незалечима ще остане
от жаждата за мъст и за разплата.
Уста на дракон кофата с боклук е.
Търбуси чужди вместо нея пълним.
Поука трябва да оставим тука
как нов живот разсаждаме на съмване.
03.09.2020