Май глупост е да бъдеш романтичен
когато си надхвърлил шестдесет,
когато си хронично безпаричен,
дори да си в душата си поет.
Май глупост е наивно да си влюбен
без никаква надежда за ответ.
Отдавна вече мачът е изгубен,
когато си надхвърлил шестдесет.
Май глупост е да смееш да мечтаеш,
когато и за хляба не достигат
пари и ежедневно се терзаеш
дали си мъж или си шушумига.
Май глупост е дори да се надяваш,
веднъж изхвърлен, пак че ще успееш
след шестдесет във нашата държава.
Май глупост е дори и да живееш.