автор: yotovava

Кроежи, планове – мъгла...
И тя ли обяснява всичко?
Дали ще рукне светлина
и ти ще бъдеш ли обичан?

И ще спечелиш ли джакпот,
познал числата на рулетка?
Изплащам целия живот
надписана и чужда сметка.

Да върна времето? Уви!
Аз тази тайна не научих.
Нагазвам есенни треви
и вия като бясно куче.

Защото лесно пропилях
мечти, любов и светли рими.
Останала е шепа смях,
но той нагарча ми, любими.

А теб те няма. Сън си ти.
Внезапно зимата дошла е.
В косите ми снегът блести
и – скитник – вятърът нехае.