автор: poligraf

Навярно този свят до болка грешен
от грях едва ли той ще се погуби,
щом любовта е нежен стих във песен
и пишат го онез поети - луди,

щом изгревът целува се с морето
и залезът пламти във небесата,
щом в знойна нощ звезди брои сърцето
и пърхат пеперуди в сетивата.

Любов е винаги когато даваш,
когато с обич грешния накажеш,
видях един поет как туй го прави
и знам, че всички са такива даже.

И как за нея ред да не напишеш -
морето шепне в моята поанта,
почти заразно тук е да се влюбиш
и спряла е на времето стрелката.

Над мен - небето несъбудено,
денят е млад и малък като зрънце,
зората гали с поглед влюбена
с лъчи на къдрокосо юлско слънце.

Съблякъл риза юли гордо маха,
в прибоя - йодни пари с дъх суров,
вдишам, стих редя във строфа всяка:
„Поморие - магия и любов!”