автор: FluBalu

В кабинета ще влезе жена. Ще ухае на чубрица.
Напоената с "профик" врата от дъха ѝ ще кихне.
От стерилния ръб на света ще погледна изгубено
и ще кажа:
– Добрият парфюм е маята за стихове!

Две мухи върху спешния шкаф ще измислят часовник.
В него времето точно ще спре до гръдта на земята.
– Разболя се сърцето ми, докторе. Има зло родословие.
Нещо казва жената, но аз съм дете. Гоня вятъра.

Щом ухае на чубрица, значи я ронят наблизо
върху белите ленени кърпи. Чеиза на баба ми.
– Ще преслушам сърцето ви. Моля вдигнете си ризата.
Но съм много далече. В устата ми къшей от хляба
на живота без слюнка преглъщам, а той ме прегризва.

Цвета Иванова