автор: lirik1

Бях измислица на тъмен мъченик
Празното в окото на Циклопа
Синът на боговете Одисей
поел към своята Итака
Отдадох котвата и мигом слях се
безбожно непомерно с небето
и с морето в него отразено
С митове легенди
и нишките на Ариадна
Парис и Елена ги наказах
с измислена любов
Наградих себе си
и Менелай с рога злата и кожи
И уж оставих им забравата
на младостта присъща
непосилна да изтлее
в обичта изконна
на бащата към сина си
Бях сляп простете...
А боговете онемели от гнева си
стреляха ме с огнени стрели
И вместо сладка медовина
и амброзия заваляваха
перлени сълзи
на повярвалите в тях
от мен измислени
херои
А раните на стария Аед
кървяхаи лошо
не зараснаха през
вековете от пресъхнало мълчание