автор: mitkoeapostolov

Борбата между светлата и тъмната страна съпътства развитието на човека. От древни времена, светлината е издигната на пиедестал, а тъмнината е осмивана, покривана, отричана.
В съвременното общество, всичко се организира така че грешките да се минимализират, ако е възможно, да се избегнат напълно. Моя професионална ръководителка ми написа след една среща: „Можеш да сгрешиш, но само веднъж”.
Наистина ли? Възможно ли е един юноша да намери себе си само с една грешка? Децата израстват копирайки ролеви модели наложени от родителите. Рядко те сами са пробвали и знаят кое е вярно и кое грешно. Процесът на проба-грешка се явява единственият им начин да осъзнаят кое от света им импонира и кое не.
Немалко хора се страхуват да преминат през този процес в юношеска възраст. Вместо това се прикриват и замазват с лицеприятни и приемливи действия. Така последствията се изместват във времето, те се объркват и стават още по-нерешителни.
В неистовия си страх да не допуснат грешка, в крайна сметка хората правят точно това. Спомням си как като видях сълзите в очите на първата ми приятелка, когато се разделяхме, си обещах, че повече никога няма да допусна грешката да нараня друго човешко същество (вместо да се запитам защо постъпвам така, както постъпвам). Разбира се, допуснах още много грешки след това, които нараниха близки мои хора. По този повод често си припомням научния факт, че човекът е единственото животно на Земята, което повтаря своите грешки (понякога многократно).
Друг път, щастието на човек се крие именно в грешката. Понякога започваме връзка с някого без да сме искали предварително, а връзката се оказва чудесна. И обратното, тръгваме с някого, напълно убедени в качествата му и по-късно осъзнаваме, че всъщност първоначалното ни впечатление е било погрешно и този човек не си заслужава.
Нещата при греха стоят по подобен начин, въпреки че последствията често са по-тежки. Много обвързани мъже например, обичат да говорят за проститутки, когато се съберат и попийнат. Типичните коментари са свързани с това, кой какво видял, какво чул, кой знаел номер да се обади, за колко трябвало да се пазарят. Това са все приказки и желания на мъже, които не са допускали този грях. Мъж със сходен опит, който го е допускал, вероятно не би казал нищо. Ако го насилят да говори би казал, че би купил букет цветя и би го оставил до толкова обсъжданата жена.
Разбира се, да имаш свободата да грешиш или да извършваш грехове има своя положителен ефект единствено ако не се прекалява. Къде е границата? В идеалния случай, когато човек почувства със сърцето си, че нещо е нередно, че правейки го наранява себе си, или околните, е добре да спре и да поиска прошка. В реалния случай, човек осъзнава границата едва когато е прекалил и тя ясно личи далеч зад него.
Бих искал да завърша с един цитат от Свети Августин, който също пространно е разсъждавал върху смисъла и нуждата от грешка и грях – „Няма светец без минало и грешник без бъдеще”.