автор: yotovava

Недей ме пита искам ли да съмне,
прекрасно е да бъдем само двама.
Не си повярвал още, че си тръгвам,
но знай, че начин да остана няма.

Обичам те до крайност, до полуда!
Навярно от скръбта ще онемея.
Но може някога да стане чудо –
да дойда и в съня ти да попея,

да ти разкажа как животът мина –
от бряг на бряг и все под чужда стряха,
в прелитане край срутени комини.
Замлъкна ли, единствено от страх е.

Страхът, че пътищата наобратно
едва ли ще ме върнат в твойте скути.
Преброждала съм неведнъж земята –
и всеки път по грешните маршрути.

Затуй недей да питаш за зората,
тя нека спи в хамака на небето.
Крилете ми разсичат необята,
където беше и остава светло.