Лястовица бяла в пролет снежна -
мечтите ми в безплодни цветове,
отдавна продавачът на надежда -
студен мамут, скован във ледове.
Бездарници оженени за власт
днес свестния броят го за курбан
и пълнят, тъпчат алчната си паст,
съдбицата му - сипей разпилян.
Без остатък във живота си горях,
факел бях, до кокала първичен,
приятел, скъп, на болките без грях,
неценен, охулван и отричан.
Гласно кривици ръбати аз мълвих,
на съвест - роб, на воля - господар,
неудобен истина една не скрих -
полепна прах по школския буквар.
Дървото даващо най - ценен плод
безумците посякоха без време -
днес пак ще готвя новия урок
в графата „безработен” на колене.