Писна ми от статии на журналисти, писатели, експерти, инфлуенсъри, учители, гурута, и всякакви други дървени философи, дето ти дават акъл как да живееш по-добре и да си по-щастлив. Само като мерна заглавието -„Силата на прошката”- и в ума ми светва червена лампичка. Абе аянкоолу, ти като си такъв многознайко, прощавай на когото си искаш и както знаеш. Защо ти трябва да даваш акъл и на мен?
Аз ще ти кажа защо. Защото се съмняваш в собствените си думи. Защото като ги видиш отразени в очите на още я стотици, я хиляди хора, започва да ти се струва, че си прав, че лъжата, дето ми я пробутваш е истина. Ще ме извиняваш, ама не е.
Хората, понеже цял живот са ги лъгали, са свикнали и не обръщат внимание като се появи поредният лъжепророк. Това от една страна. Ама от друга все им се иска някой да им каже наготово как да са щастливи. И вярват. Ама на мен тия не ми минават.
Кажи честно, ако си истински щастлив, ще тръгнеш ли да занимаваш целия свят? Или ще се свиеш кротко в малкото си гнезденце и ще се наслаждаваш на щастието?
А колко му трябва на човек да е щастлив? Здраве. Е, ако е много алчен, може да си поиска и една циганска баница с напечен от слънцето градински домат.