Гротеската бавно слиза по задимената улица, с много усилия.
Прахът слива се с цвета на косите и, а нощните лампи уплашено отдръпват се от лицето и. Шумолящ, скърцащ и дразнещ звук издава тялото и, а мирисът около него нашепва за самота и друг свят. Белотата на нейната кожата сякаш се разпада, отдолу прозира тъмнина. А очите и, с големината на хиляди вселени, поглъщат силуетите на къщите. Аз видях я, докато минаваше покрай моя прозорец. Видях я и тръгнах след нея, знаейки, че животът ми свършва. Докоснах се до останките от жълтата роба и забравих тялото си, докоснах се до пергаментовата кожа и забравих душата си. Сега пламъкът на моето бившо съществувание гори сред вековните очи..