автор: vera

Стоя в стаята си и слушам бурята навън.
Тя има лице.
Помете всичко и човекът се скри у дома.
Така става винаги. Дъждът се изля върху земята, напои я. Вятърът фучи и огъва дърветата. Всичко се преобрази от светкавиците и гръмотевиците. Създаде се своеобразна атмосфера. Природата се бушува. В началото се зададе тъмен облак и притъмня. Дъждът се завихри от вятъра. Оформиха се гръмотевиците и светкавиците. Те са едно и също, знам го от малка.
Човекът се скри от фурията. Няма го навън, значи всичко е наред. Изплаши се и си стои в стаята. Пише.
Дъждът бие по асфалта, осветен от уличните лампи. Вятърът създава шума.
И ето, че после всичко притихна, успокои се. Видях, че първо намаля дъжда, скриха се гръмотевиците, вятърът отвя облака. Бурята е красива.