автор: vera

Не ги харесвам, но ги обичам
Обичам детето в себе си и Бога.
Търся под лупа доброто в новите деца.
Така правех и преди. Но, сега не успявам да контактувам с тях, както едно време.
Замислих се, че те са единствените деца сега и не трябва да ги мразя. А някога ги обичах като себе си.
Деца са, казвам си. Не са лоши. Те щъкат навсякъде сега. Имат си свой свят, кипрят се контешки. По- добри няма.
Приличат ми на възрастни. А те много се научиха и определят и моето поведение. Хубави са, но са груби. Какво да правя?! Не ги харесвам, но ги обичам.
Деца са, казват родителите им. Гримират ги за телевизията. Представят ги- това са нашите деца. Такива, каквито ги харесват.
Такива са децата сега, а преди…някога ги обичах.