Не ни покоси вирус. Нито пандемия.
Алчността преяде и ни натисна с онова, което притежава – тежестта на парите си. Всяка чума иде от немотията – така е било през Средновековието, тъй ще да е и днес.
Няма да помогне Световната здравна организация, нито ООН дори – те са отдавна примрели и създават инфекции по света със своята неплодотворност. Същото се отнася и за САЩ – тази най-могъща организация на монетарното безплодие; но и за Европейския съюз, творец на норми, които не възнмерява да спазва поради откровена непригодност и несъответствие с разума.
Светът става все по-неудобно свърталище. Политиците – все по-неуместни и безплодни. Икономиките – напълно неуверени. Пазарите – взривоопасни на всеки седем-осем години. Циклите на капитализма – онези гнойни пъпки, дето смучат плодовете на световната демокрация като червееви дупки и гноясват без видим повод, връхлитат един след друг в цветуща форма. Те съсипват живота на стотици милиони обикновени хора, онези, свикнали да се хранят и да живеят чрез труд, да се размножават посредством секс и да не се чудят какъв пол да измислят на децата си, защото любовта не им дава подобно злокобно правомощие.
Капитализмът се оказа вулкан. Желан и потребен за десет единици, мразен и ненужен за други деветдесет. В общи линии – той е необходим боклук. Въпросът е кой ще го рециклира. Туриха пазара на седлото, а човеците ги пришпорват като добитък – та да си изметат оборите на либералното съвършенство, превърнало личността в олигавен любимец. Народът сам да почисти пазара от себе си. Така изглеждат нещата.
Докато едни се хранят със златни прибори, други умират от глад. Образованието се превърна в мерзост, към която и най-долните престъпници не допускат децата си от хигиенни съображения. Културата яхна улицата, а тя – собствената си низост. Здравеопазването се превърна в лукс, какъвто не е било и преди Христа.
И какъв е тогава проблемът? Нали изкопахме демокрацията? Що не сте щастливи, бре фитки такива? И вие, запалянковци? Купете бира, шнапс или ягодово вино, па зяпайте едните и същите медии, та да ви стане яко и густо! Да не се наложи да ви санираме иначе, а? Ей, чш, внимавай в картинката! Ало?
Както и да го наречете този вирус, той отдавна е в България, корени пусна. А по света шета отколе.
Ние не се борим с него. Той се бори с нас. И ни разпознава – независимо какви маски си слагаме.
Не излизайте от вкъщи. Ако не ви зарази вирус, престъпник ще ви покоси. На пътя, в селото, у дома, в магазина. Безработни ще останете. Това вид превенция, протест ли е или е признание за безсилие? Ако е протест – чий е? Ако е безсилие – чие е? Ако е превенция – в чия услуга?
Или е всичкото да се спестят бюджетни пари, та да се изхарчат за лична потребност?
Поредните мерки срещу изпирането на пари влизат в сила през юли тази година... Цяла армия от служители, администратори, чиновници, адвокати, счетоводители ще пишат как да се борим срещу злото на черните пари. Тези, които черните мисли създават. Черните законни правителства с фирмите в ханша си. И сходните на тях световни и европейски организации, чието битие е да се създава хаос, с борбата срещу който те организирано функционират.
И кой плаща сметката на едното, на другото, на третото... Светът отново стана пещерен. Ако изобщо е преставал да бъде такъв. Поне човешкият. Пандемичният.