В живота ни кантара,
лююлее се немирно.
И бруто, нето, тара
претегля ни неспирно.
И радост ни показва,
горчивото измерва.
За тарата подсказва
и нетото отмерва.
И капка обич вземаш,
но цяла е раздаваш.
Вината си поемаш
и в честност се познаваш.
А с нетото порастваш
във времето неспирно.
Като човек израстваш
и със сърце немирно.