автор: Marta

Живеят още такива вълшебни приказки,
със зли магьосници, добри орисници.
С принцове, дошли съвсем навреме,
със змей, който трябва ли дреме.
С бяла погача, която търкулваш
и след нея по пътя без въпроси се втурваш.
Има едни чудеса, които, намираш
когато си в нужда. Без да търсиш съзираш
верния изход. Без да викнеш за помощ,
кон среброгрив ти изпраща тъмната нощ.
Преди да се осъзнаеш- добър ли си или лош.
Даже когато я караш ей тъй, през куп за грош.
Без да се колебаеш, знаеш кой път да хванеш.
От трите.
И орехи в джоба, за да ги чупиш по пътя
към мечтите си.
И да изскача любов от всяка черупка.
Има такива приказки. Бели дупки.