... повикани от есента, развяла шапка на тояга,
и щъркеловите ята за полет взеха да се стягат –
по стълбовете във шпалир провождат късото си лято,
най-сетне тишина и мир! – смълча се жабешкото блато,
не съска сухият камъш, не чепка вятърът парцали,
през тръните ще тръгне дъжд – за сетен път да ги погали,
извихрили прощална гмеж, със черни клюнове ще тракат,
знам що е цял живот в летеж да режеш бездните на мрака! –
дай, Боже, пътят им на юг да е постлан с цветя и рози?...
Довиждане – до някой друг! – и по-красив живот от този.
2 август 2020 г.
гр. Варна, 21, 00 ч.