автор: yotovava

С теб играем опасна игра,
но е много красиво, любими –
като нощ сред вековна гора
от греховни и тъмни смокини.

Шушне кротък в листата дъждът,
и тръпчив върху устните лепне.
Аз до теб ли замръквам – без път,
в юлски зной и ухания летни?

Теменужен ли здрачът тежи,
или корен дъха ми разсича?
Да остана ли – само кажи! –
и след болката пак да обичам?

Ти си орис. Пилее отвън
кротко слънце рояк пеперуди,
Но те моля – не идвай насън,
щом не мога до теб да се будя...