автор: Albatros

... щом слънцето склопи очи във облаците на баира,
по всичко вече си личи, че лятото край мен умира –
жълтеят първите треви – гората в охра се обагри,
и пътят сив гръбнак изви, помъкнал ято черни гарги,
реката кротко премаля, в нивята щъркелът закуца,

и – татък крайните поля заскърца циганска каруца,
и през купите със сено отпраши жежкото ми пладне,
и ще се моля – ах, дано! – красива есен ни се падне,
хем пилците да преброим, хем да повярвам, че ни има.
В стърнищата се вие дим! – брат на връхлитащата зима.

1 август 2020 г.
гр. Варна, 11, 45 ч.