автор: LeoBedrosian

Кога със теб ще пием чай
и ще си топлиме краката
на циганска любов, комай
на шпор отворили вратата.

Кога ще ми разказваш ти
за змейски дупки в планината
за подвизи във дън гори,
а аз ще ти държа ръката.

И няма да усетим как
устата ни ще пари чая.
Нощта със тих вълшебен зрак
ще ни удави във омая.