автор: lirik1

Аз съм един умник, от най-големите умници, мда. Откакто се пенсионирах само умни неща правя и мисля, мисля и правя...ами, родила ме е мама умничък, какво да се прави.
Гледам в моя парламент, в ума ми, ами много умници имало, много умници, от умници по-умници...с червени, сини, оранжеви черни, жълти и бели цървули и потури, а и няколко феса има. Е, що да няма, от всичко трябва да има. Тюрлю гювеч, сиреч, мишмаш и малко резлива боза, кааве и бяло сладко, за цвят. Всъщност, аз исках да кажа, че е крайно време да се вгледаме в себе си...

Ако ме послушате и се вгледате в себе си,обаче много е възможно да не намерите кой знае какво, само някоя и друга овехтяла надежда, неувяхнала първа любов, неосъществени мечтания и мноого лихи разочарования от приятели и роднини, от обещания за по-добър живот, и клетви...

Как да е. керванът си върви, кучетата си лаят, от Дубай, например. Платили са си навярно индулгенциите...

И в края на краищата, да ви предупредя приятелски, да не мърморите под носа си после.

Не се вглеждайте, защото казано е, познанието носи страдание. А страданието е изкупление за греховете на изгонените от Рая...И не само.