автор: Albatros

... вървя си тихо в лятната трева и радвам се на бликналия изгрев –
дойдох за миг, и точно за това – душицата ми слънцето да близне,
да дишам Божията светлинка и да си знам, че Господ ме наглежда,
и – към небето – вдигна ли ръка, ще ми изпрати шепичка надежда,
разполовил си къшей хляб надве, тъй както Той по пътя ме научи,

хем птичето ще има – да кълве, хем ще нахраня гладното си куче,
хем сенчицата ще ме запладни под своите раздиплени драперии,
не ми остават твърде много дни, не знам с аршин небето ли ги мери,
и нека Времето забави ход? – да мина още някой километър...
Щом всеки ден е повод за живот, ще го живея – праведен и светъл.

28 юлий 2020 г.
гр. Варна, 9, 00 ч.