Тик-так, тик-так -
Старият часовник тиктака.
Тик-так, пак и пак...
Някой някъде някого чака.
Всеки нещо някъде чака -
"не сега, утре може би или през юли".
А животът си тече и си тиктака
и си реди безспир единици и нули.
И се изсипва през пръстите като пясък,
и ни оставя безмълвни и неразбрали.
Вълните се гонят - плясък след плясък,
уморени от бързане и недоспали.
Тик-так, тик-так...
Ще го разбия часовника във стената,
че ми омръзна от това пусто тик-так,
а и вече май никак не ми се чака.