автор: Albatros

... щом слънцето се килне от умора – във залеза на гърбавия рид,
под спуканите грънци на стобора ще поседя, от друмища пребит,
зад мен ще скърца къщата на баба, и дядо пак луличка ще кади,
ще крее в мен надеждицата слаба да ги съзра – по-живи отпреди,
а може би и Шаро ще ме лавне, навирил покрай прочката куйрук,
ще седнем покрай хляба Богоравни! – и ще похапнем сиренце и лук,

и вечерта ще бъде много тиха – светулка няма кой да улови! –
щурчетата отдавна се простиха със лятото в безмълвните треви,
ни детска глъч, ни момини надпевки, ни да премине някой ергенаш,
нали живеем – светли еднодневки, под теб, сполай ти, мили Отче наш,
ще поседя край килнатата прочка, а сетне ще си тръгна мълчешком –
на миналото свое турил точка! – във спомена за бащиния дом.

28 юлий 2020 г.
гр. Варна, 13, 20 ч.