автор: apostola

Една звезда сега ме вика
от тоз далечен небосвод.
И с всяка дума на езика
притиглям своя си живот.

Вървял по земен път до тука,
преплувал земните водѝ,
прескочих в пътя си боклука,
оставих моите следи.

До днеска аз добре си спомням
какво съм казал, премълчал...
На всичики вас сега напомням:
живях във радост и в печал.

И тръгвам аз сега нататък
със побелялата глава.
По пътя дълъг, но и кратък-
изрекъл хиляди слова.

И таз звезда- комай- ме вика
от оня светъл небосвод.
И казвам го сега с езика:
живях го мъжки тоз живот!