автор: liulina

Сутринта започваше , тя я чувстваше по кожата си. Слънцето надничаше в стаята и и правеше светлосенки.
Тя искаше да ги нарисува всичките още преди да е отворила очите си. Радваше се, че стаята и е от слънчевата страна именно сутрин, това беше стимулът и да се радва, че е жива. Въпреки шумоизолиращата дограма, от вън се чуваха птици. Докосна мястото до себе си на леглото, макар да знаеше, че Сам вече е станал. Мястото все още имаше неговия дъх, неговата топлина и неговата форма. Тя опипваше като слепец контурите на половината от леглото и още не отваряше очи. Искаше да нарисува и това, за жалост можеше да го направи само в главата си. Спомни си изминалата нощ и ръцете му върху кожата си, парещите длани на страстта и огнените целувки неизгорели с времето. Тя и Сам бяха заедно вече десет години, а все едно току що се бяха запознали. Не искаше да става още, но алармата от телефона звънеше настойчиво. Помнеше времето, когато Сам идваше в сладкарницата и и си взимаше кафе с бита сметана и и се усмихваше. После взимаше един вестник от тези, които тя купуваше сутрин за клиентите си и сядаше на най-слънчевата маса до прозореца. Четеше вестника, а слънцето си играеше с кичурите кестенява къдрава коса на главата му, после бавно слизаше и огряваше чипия му нос и очите му с цвят на аквамарин. Още тогава искаше да зарови пръсти в косата му и ревнуваше от слънцето, че може така непринудено да го гали с лъчите си. Той не беше безразличен към нея, напротив всяка сутрин я канеше да изпие кафето си с него и да поговорят, но тя се оправдаваше с клиентите. Всъщност можеше да го направи, защото сладкарницата беше нейна и една сутрин го направи и даже зарови ръце в косата му. Той тогава се отдръпна леко стъписан, но после я придърпа към себе си е страстно я целуна така, че и се подкосиха краката и така десет години.
- Марина, Марина, Марина, ти волио ал пю престо спосар (Marina, Marina, Marina
- Ti voglio al più presto sposar) – Сам си пееше в кухнята, а от там се носеше аромат на кафе и прясно изпечени сандвичи с кашкавал и шарена сол. – „Oh mia bella mora,No, non mi lasciare, Non mi devi rovinare, Oh no, no, no, no, no“ – звукът от бодрото му пеене се приближаваше към стаята, от вън се чуваше и потропването на чаши и чинии. Вратата на стаята се отвори и Сам носейки поднос с прясна закуска се отправи към терасата, където имаше маса на, която постави красиво направен поднос с малка ваза с пресни полски цветя. – Хайде Марина, ставай, има и закуска. – вече шепнеше в ухото и, а влажният му дъх я накара да го придърпа обратно в леглото. Той плавно мина с ръце по бедрата и, после с устни докосна настръхналите връхчета на гърдите и и я целуна зад ухото. Тя също го погали и затвори отново очи, после нежно започна да движи по контурите му пръстите си. Стресна ги алармата, която известяваше, че е време Сам да тръгва на работа. Марина нежно го привлече към себе си.
Слънцето лазеше по кожата и на двама им, те се докосваха все по интимно и поемаха от дъха на другия, докато и двамата не останаха без дъх.
След това Сам се отправи към банята, а тя бавно стана и гола седна на терасата да се порадва на слънцето и да изпие първата си чаша кафе за деня…