Косите и са нощното небе,
Очи - морето под изгряващото Слънце,
Щом проговори ручейче тече,
А дето мине цъфва всяко зрънце.
Тя не зачита женският уют
И не забравя колко и отива
Да не клечи във нечий мъжки скут,
а да е дива, т.е. да е жива.